26-годишният Шен Жилонг от Ухан останал жив и здрав по време на големия локдаун в града в началото на 2020-а, а сега казва, че се чувства дори по-силен от преди, пише dw.com.
„Когато започна всичко, изпитвах много силен страх, но след 2-3 дни страхът отмина и започнах да се чувствам по-уверен“.
В началото липсва официална информация
Шен Жилонг е младши готвач в изискан ресторант в центъра на Ухан. От втория етаж на ресторанта се открива хубава гледка към модерния квартал Ухан Тианди.
Шен разказва как в средата на януари за първи път чул за новия мистериозен вирус: „Един от приятелите ми е лекар и работи в белодробното отделение на болницата в Ухан. По онова време никой още не съобщаваше в новините за този вирус“.
Хората все пак подозирали, че се случва нещо необичайно. Приятелят на Шен също не се осмелил да му разказва конкретни подробности, но му изпратил кратко съобщение с апел: „купете си маски!“.
В седмиците преди пълния локдаун, който бе обявен на 23 януари, държавните власти се опитваха да омаловажават опасността от новия вирус и от тежката болест, която вилнееше в страната още от декември. А хората, които се осмеляваха за говорят за нея, като например лекарят от Ухан Ли Вънлян, предупредил за опасността още в края на декември, станаха жертва на заплахи и репресии от страна на властите.
Солидарността спасява хората
Шен Жилонг по онова време се притеснявал най-вече за здравето на своето семейство, както и за пълните хладилници и складове в ресторанта. Стотици килограми висококачествени хранителни продукти на стойност от над 10 000 евро рискували да се развалят.
„Персоналът се събра и ние помолихме нашите служители да продължат да работят доброволно и да разнасят храната по болниците в Ухан“, споделя Шен Жилонг и допълва, че чрез социалните медии установили контакт с медиците в различни болници. „От тях научихме, че за персонала няма достатъчно храна. Те нямаха дори хляб и готови супи на разположение“, разказва Шен.
Необикновената за Китай гражданска ангажираност на хората от Ухан и тяхната необичайна жертвоготовност помогнала за това градът да оцелее. Готвачът Шен казва, че пари от държавата така и не е видял, все пак наемът за заведението по време на локдауна бил разсрочен.
Заплатите на персонала трябвало да бъдат съкратени наполовина, но хората проявили разбиране за тази мярка. „Така оцеляхме през месеците на пълния локдаун“, спомня си Шен.
